Прости, че днес си тръгвам
от твоя безразличен свят,
но не мога все да се залъгвам,
че любов и нежност в теб горят.
Какво бях аз за тебе,
кажи ми, че така и не разбрах?
Какво очакваше от мене
и защо бе с мен не проумях!
Нима бях само украшение
за живота ти така суров
и само когато си в настроение
се сещаше за мен и моята любов.
За тебе всичко правех
и себе си на тебе посветих,
грешките забравях, тайно страдах,
но пак не те омилостивих!
Сега навярно не разбираш
колко наранена е моята душа,
как жестоко ме убиваш
и как заключи в мене обичта.
Днес за мен си безразличен
недей да идваш вече тук,
не казвай колко си различен,
да спрем с игрите ти до тук.
Да си щастлив ти пожелавам,
вярвай ми, че е така
и макар понякога да съжалявам
зная, че не мога да те променя.
А когато видиш, че ме няма
тогава сам ще разбереш,
че за обич толкова голяма
поне зрънце трябва да дадеш!!!
© Гергана Кирилова Todos los derechos reservados