22 mar 2009, 8:57

Вместо сбогом 

  Poesía » De amor
1113 0 20

 


     Вместо сбогом


Без да връзвам гердан на троянски оракул,
аз предсказвах и този сезон неведнъж:
твоят гръб, доста погледи хищни завлякъл,
мъкне сянка на облак. Мирише на дъжд.

И съм толкова сам. И от Бог по-самотен,
който тъне навярно във звезден разкош.

Есента разпилява край пътя банкноти,
но със тях кой ще купи безоблачна нощ?


Аз не мога, освен да започна на чисто
и съвсем на шега под смълчания свод
да сплета от мъглата ръждиво-сребриста
ръкавички за теб... И любов до живот!

И любов... Но из твоите празни зеници
се спотайват лукаво и зъзнат от студ
неродени децата ни - ято от птици,
дето лесно не сменят въздишка за скут.


И защо ми е всъщност примирие нямо,
щом не мога дори и да зърна за час
триумфалната арка на твоето рамо,
нито глезена тънък - помръкнал елмаз?!

 
И понеже на женската милост "не хващам",
ще се кротна, зареян в небесния кър.
А от черепа ми - непомътена чаша -
тост ще вдигне за рожба - приятел добър...

 

 

 

 

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??