Вместо сбогом
Вместо сбогом
Без да връзвам гердан на троянски оракул,
аз предсказвах и този сезон неведнъж:
твоят гръб, доста погледи хищни завлякъл,
мъкне сянка на облак. Мирише на дъжд.
И съм толкова сам. И от Бог по-самотен,
който тъне навярно във звезден разкош.
Есента разпилява край пътя банкноти,
но със тях кой ще купи безоблачна нощ?
Аз не мога, освен да започна на чисто
и съвсем на шега под смълчания свод
да сплета от мъглата ръждиво-сребриста
ръкавички за теб... И любов до живот!
И любов... Но из твоите празни зеници
се спотайват лукаво и зъзнат от студ
неродени децата ни - ято от птици,
дето лесно не сменят въздишка за скут.
И защо ми е всъщност примирие нямо,
щом не мога дори и да зърна за час
триумфалната арка на твоето рамо,
нито глезена тънък - помръкнал елмаз?!
И понеже на женската милост "не хващам",
ще се кротна, зареян в небесния кър.
А от черепа ми - непомътена чаша -
тост ще вдигне за рожба - приятел добър...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
