5 nov 2012, 15:34

Внезапно

  Poesía » Otra
581 1 2

Ако умра внезапно – недейте да скърбите!

Не ще смирено легна под дървения  кръст.

Търсете ме  в Небето,  на изгрева в лъчите

и в мириса прекрасен на плодородна пръст.

 

Ще бъда вик на жерав, изгубил свойто ято.

Ще бъда звезден дъжд, внезапно  завалял.

Ще бъда южен вятър – въздишка на тревата.

Цветът на млада вишна – невинен, чист и бял.

 

Внезапно ще се връщам във песен на авлига,

в очите на росата – тъй светли и добри...

Във  приказки красиви от най-любима книга,

във въздуха, водата, във огъня дори.

 

Ако умра внезапно  - недейте да скърбите!

Недейте, не оплаквайте последния ми час.

Аз тук ще си остана – частица от душите.

Невидима, обичаща ще ви закрилям аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...