5 nov 2012, 15:34

Внезапно

  Poesía » Otra
583 1 2

Ако умра внезапно – недейте да скърбите!

Не ще смирено легна под дървения  кръст.

Търсете ме  в Небето,  на изгрева в лъчите

и в мириса прекрасен на плодородна пръст.

 

Ще бъда вик на жерав, изгубил свойто ято.

Ще бъда звезден дъжд, внезапно  завалял.

Ще бъда южен вятър – въздишка на тревата.

Цветът на млада вишна – невинен, чист и бял.

 

Внезапно ще се връщам във песен на авлига,

в очите на росата – тъй светли и добри...

Във  приказки красиви от най-любима книга,

във въздуха, водата, във огъня дори.

 

Ако умра внезапно  - недейте да скърбите!

Недейте, не оплаквайте последния ми час.

Аз тук ще си остана – частица от душите.

Невидима, обичаща ще ви закрилям аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...