Nov 5, 2012, 3:34 PM

Внезапно

  Poetry » Other
579 1 2

Ако умра внезапно – недейте да скърбите!

Не ще смирено легна под дървения  кръст.

Търсете ме  в Небето,  на изгрева в лъчите

и в мириса прекрасен на плодородна пръст.

 

Ще бъда вик на жерав, изгубил свойто ято.

Ще бъда звезден дъжд, внезапно  завалял.

Ще бъда южен вятър – въздишка на тревата.

Цветът на млада вишна – невинен, чист и бял.

 

Внезапно ще се връщам във песен на авлига,

в очите на росата – тъй светли и добри...

Във  приказки красиви от най-любима книга,

във въздуха, водата, във огъня дори.

 

Ако умра внезапно  - недейте да скърбите!

Недейте, не оплаквайте последния ми час.

Аз тук ще си остана – частица от душите.

Невидима, обичаща ще ви закрилям аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...