21 feb 2021, 11:34

Воайор във виртуала

  Poesía » Civil
530 2 10

 

Разкриваш се, а дебне воайор,

и точи лиги той по твоите чувства,

промъква се, като крадец във двор -

Невидимо и дяволско присъствие.

 

Докосва се със слузести ръце

до всичко свято и красиво твое,

забива зъби в твоето сърце,

а толкова емоционално то е...

 

Опива се от личните ти страсти

и смучи ги вампирски настървен.

Засища емоционалните си жажди

превърнат в облак в твоя светъл ден.

 

Спаружен паяк дебнещ от засада

за чужди радости, любови и измяни.

Една засмукваща със вакуума си клада,

и буца сол, за всяка споделена рана.

*****

Да, има и такива в виртуала,

тъй както има ги в реалността,

в която до снежинката ефирна, бяла,

със грозотата си... изпъква и калта...

 

22.05.2015.

 

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Охо! Не успях да регистрирам никакви разминавания в гледните точки. И преди, и след "сериозното"
  • Благодаря за споделените мнения, Димо, Иринче.
  • Ако са пристрастени към само една, от приблизително шестотинте известни, досега, перверзии, да. Не е нормално, че дори е и опасно. Ако ги влекат и други, не им бери гайле. Добре си живеят.
  • Да. Вода газят, жадни ходят.
  • Благодаря ти за този обстоен и искрен коментар, Ирина.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...