Воайор във виртуала
Разкриваш се, а дебне воайор,
и точи лиги той по твоите чувства,
промъква се, като крадец във двор -
Невидимо и дяволско присъствие.
Докосва се със слузести ръце
до всичко свято и красиво твое,
забива зъби в твоето сърце,
а толкова емоционално то е...
Опива се от личните ти страсти
и смучи ги вампирски настървен.
Засища емоционалните си жажди
превърнат в облак в твоя светъл ден.
Спаружен паяк дебнещ от засада
за чужди радости, любови и измяни.
Една засмукваща със вакуума си клада,
и буца сол, за всяка споделена рана.
*****
Да, има и такива в виртуала,
тъй както има ги в реалността,
в която до снежинката ефирна, бяла,
със грозотата си... изпъква и калта...
22.05.2015.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
