Marrta (Дора)
39 405
5 may 2010, 21:12

Воал 

  Poesía
1568 0 5

 

В ден, когато той просто е барабанчик на думите,
на ранените кораби посред залив безлунен,
на реките, дълбали тлъстоглинни дерета,
на откритите кошове за звездите - дърветата,
на парцалите крясъци на невидими птици
и на всички широки, бдящи, прашни зеници,

тя - спокойно и плавно - му погалва ръката.
Тя отпуска душата му от връвта на тъгата.
Тя единствена бавно залюлява сърцето му
и приспива страданието.
И прибира лицето му.

© Дора Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здравей, Дан Усмивки!
  • И тя, и той са много, Мартичка, а ти си ги въплътила обично в думите - браво!
  • Смешко, Зори - "Не сваляй цветния воал, живот на живите наречен..." П.Б.Шели

    този цитат ми се падна на късметче Лаваца години след като написах стихотворението, и тогава го разчетох различно
  • знаеш стъпките на вятъра,доре
  • "Тя отпуска душата му от връвта на тъгата."

    ...
Propuestas
: ??:??