27 feb 2022, 19:11

Вода 

  Poesía
249 0 3

Може би съм сълза...

Чиста, момина.

Непорочна и искрена.

От радост, любов или

от тъга породена!

Може би съм роса...

От студеното утро

и топла земя,

във зелена прегръдка целунати,

появена...

Може... да съм и капчица дъжд.

От небето посърнало бавно откъсната

Върху стръкче от цвете,

леко приседнала...

Претендираща, на бурята

да съм предводител,

а всъщност дошла

на цветята живот да даря

Може

да съм всичките тези неща...

Може и никое да не съм...

Сигурно е едно...

Че съм вода!

Вечна и незаменима!

Нося кода

на всички онези

важни неща,

без които живота ни спира...

 

Valentina Mitova

23/02/2022

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ИнаКалина!❤❤ Благодаря Роси!❤❤
  • "Нося кода
    на всички онези
    важни неща,
    без които живота ни спира..."
    Поздрави, Вале!
  • харесвам категоричността при теб- даже тук е "може би", но прозира чувството, с което се заявяваш, поздрави
Propuestas
: ??:??