Вода
Може би съм сълза...
Чиста, момина.
Непорочна и искрена.
От радост, любов или
от тъга породена!
Може би съм роса...
От студеното утро
и топла земя,
във зелена прегръдка целунати,
появена...
Може... да съм и капчица дъжд.
От небето посърнало бавно откъсната
Върху стръкче от цвете,
леко приседнала...
Претендираща, на бурята
да съм предводител,
а всъщност дошла
на цветята живот да даря
Може
да съм всичките тези неща...
Може и никое да не съм...
Сигурно е едно...
Че съм вода!
Вечна и незаменима!
Нося кода
на всички онези
важни неща,
без които живота ни спира...
Valentina Mitova
23/02/2022
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Valentina Mitova Все права защищены
