7 may 2019, 6:36

Водолей

  Poesía
513 0 2

 

                        Несретници, защо ли ме намират ...

                        монети пръснати, асфалт.

                      “Желах ви” – шепнешком … мнозина

                       на пръсти стъпват – аз пак сам

                       затворил  бляскаво казино,

                       нарочил жокери, тесте,

                       когато утре устремен

                       в изгнание – със свян окрилен

                       ще браня мрежи от коприна,

                       преплувал ледовития океан,

                       където уловът единствен –

                       хвалебствия, високо реноме...

                       ще  проглуши ехтящ  рапанът

                       с  песента идилията скрита,

                       ах  как  прекрасни са вълните.

                       

                       Не ме е страх от стаята, завръщам се ...

                       ролетката за другите сега е отредена.

                       Фасади отразени по улицата прашна,

                       премерено шарят стените и глухо угасват.

 

                       Аз поглеждам олтара и иконата  стара.

 

                      Шкафчето старинно пази свиден  дар

                      от дълбините. Понякога а имам  нужда

                      да се слея с безбрежния хоризонт ...

                      гларуси, делфини и миражи елмазени

                     сребристият вятър искри в царства на слънчеви залези.

 

 

                      Моята кутийка скрих от чуждите очи,

                      не иска тя да знае боли ли ги, или

                      търсете я, забравих я за миг -

                      но, ето спомня си съня…, Месемврия

                      и лодките, и кея запустял, премяна бяла,

                      замръзнали хриле декември е.

                   

                     Благодаря ти ехо, поклон пред теб рапан –

                     мост към чудни светове, на несметни богатства везир,

                     вездесъщ бленувам твоя полъх необятна морска шир.

                    

                     С  песента на чайките - идилията, скрита -                                                                                                 

                     ах, как прекрасни са вълните ....

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Millennium Aquarius Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно!!!
  • Пишеш интересно. Това ме грабна :
    "... затворил бляскаво казино,
    нарочил жокери, тесте,
    когато утре устремен
    в изгнание – със свян окрилен
    ще браня мрежи от коприна,
    преплувал ледовития океан,
    където уловът единствен –
    хвалебствия, високо реноме...
    ще проглуши ехтящ рапанът
    с песента идилията скрита,
    ах, как прекрасни са вълните..." Разляно като вода, която не можеш да спреш...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...