Несретници, защо ли ме намират ...
монети пръснати, асфалт.
“Желах ви” – шепнешком … мнозина
на пръсти стъпват – аз пак сам
затворил бляскаво казино,
нарочил жокери, тесте,
когато утре устремен
в изгнание – със свян окрилен
ще браня мрежи от коприна,
преплувал ледовития океан,
където уловът единствен –
хвалебствия, високо реноме...
ще проглуши ехтящ рапанът
с песента идилията скрита,
ах как прекрасни са вълните.
Не ме е страх от стаята, завръщам се ...
ролетката за другите сега е отредена.
Фасади отразени по улицата прашна,
премерено шарят стените и глухо угасват.
Аз поглеждам олтара и иконата стара.
Шкафчето старинно пази свиден дар
от дълбините. Понякога а имам нужда
да се слея с безбрежния хоризонт ...
гларуси, делфини и миражи елмазени
сребристият вятър искри в царства на слънчеви залези.
Моята кутийка скрих от чуждите очи,
не иска тя да знае боли ли ги, или
търсете я, забравих я за миг -
но, ето спомня си съня…, Месемврия
и лодките, и кея запустял, премяна бяла,
замръзнали хриле – декември е.
Благодаря ти ехо, поклон пред теб рапан –
мост към чудни светове, на несметни богатства везир,
вездесъщ бленувам твоя полъх необятна морска шир.
С песента на чайките - идилията, скрита -
ах, как прекрасни са вълните ....
© Millennium Aquarius Всички права запазени