7.05.2019 г., 6:36

Водолей

517 0 2

 

                        Несретници, защо ли ме намират ...

                        монети пръснати, асфалт.

                      “Желах ви” – шепнешком … мнозина

                       на пръсти стъпват – аз пак сам

                       затворил  бляскаво казино,

                       нарочил жокери, тесте,

                       когато утре устремен

                       в изгнание – със свян окрилен

                       ще браня мрежи от коприна,

                       преплувал ледовития океан,

                       където уловът единствен –

                       хвалебствия, високо реноме...

                       ще  проглуши ехтящ  рапанът

                       с  песента идилията скрита,

                       ах  как  прекрасни са вълните.

                       

                       Не ме е страх от стаята, завръщам се ...

                       ролетката за другите сега е отредена.

                       Фасади отразени по улицата прашна,

                       премерено шарят стените и глухо угасват.

 

                       Аз поглеждам олтара и иконата  стара.

 

                      Шкафчето старинно пази свиден  дар

                      от дълбините. Понякога а имам  нужда

                      да се слея с безбрежния хоризонт ...

                      гларуси, делфини и миражи елмазени

                     сребристият вятър искри в царства на слънчеви залези.

 

 

                      Моята кутийка скрих от чуждите очи,

                      не иска тя да знае боли ли ги, или

                      търсете я, забравих я за миг -

                      но, ето спомня си съня…, Месемврия

                      и лодките, и кея запустял, премяна бяла,

                      замръзнали хриле декември е.

                   

                     Благодаря ти ехо, поклон пред теб рапан –

                     мост към чудни светове, на несметни богатства везир,

                     вездесъщ бленувам твоя полъх необятна морска шир.

                    

                     С  песента на чайките - идилията, скрита -                                                                                                 

                     ах, как прекрасни са вълните ....

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Millennium Aquarius Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно!!!
  • Пишеш интересно. Това ме грабна :
    "... затворил бляскаво казино,
    нарочил жокери, тесте,
    когато утре устремен
    в изгнание – със свян окрилен
    ще браня мрежи от коприна,
    преплувал ледовития океан,
    където уловът единствен –
    хвалебствия, високо реноме...
    ще проглуши ехтящ рапанът
    с песента идилията скрита,
    ах, как прекрасни са вълните..." Разляно като вода, която не можеш да спреш...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...