7.05.2019 г., 6:36 ч.

Водолей 

  Поезия
293 0 2

 

                        Несретници, защо ли ме намират ...

                        монети пръснати, асфалт.

                      “Желах ви” – шепнешком … мнозина

                       на пръсти стъпват – аз пак сам

                       затворил  бляскаво казино,

                       нарочил жокери, тесте,

                       когато утре устремен

                       в изгнание – със свян окрилен

                       ще браня мрежи от коприна,

                       преплувал ледовития океан,

                       където уловът единствен –

                       хвалебствия, високо реноме...

                       ще  проглуши ехтящ  рапанът

                       с  песента идилията скрита,

                       ах  как  прекрасни са вълните.

                       

                       Не ме е страх от стаята, завръщам се ...

                       ролетката за другите сега е отредена.

                       Фасади отразени по улицата прашна,

                       премерено шарят стените и глухо угасват.

 

                       Аз поглеждам олтара и иконата  стара.

 

                      Шкафчето старинно пази свиден  дар

                      от дълбините. Понякога а имам  нужда

                      да се слея с безбрежния хоризонт ...

                      гларуси, делфини и миражи елмазени

                     сребристият вятър искри в царства на слънчеви залези.

 

 

                      Моята кутийка скрих от чуждите очи,

                      не иска тя да знае боли ли ги, или

                      търсете я, забравих я за миг -

                      но, ето спомня си съня…, Месемврия

                      и лодките, и кея запустял, премяна бяла,

                      замръзнали хриле декември е.

                   

                     Благодаря ти ехо, поклон пред теб рапан –

                     мост към чудни светове, на несметни богатства везир,

                     вездесъщ бленувам твоя полъх необятна морска шир.

                    

                     С  песента на чайките - идилията, скрита -                                                                                                 

                     ах, как прекрасни са вълните ....

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Millennium Aquarius Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно!!!
  • Пишеш интересно. Това ме грабна :
    "... затворил бляскаво казино,
    нарочил жокери, тесте,
    когато утре устремен
    в изгнание – със свян окрилен
    ще браня мрежи от коприна,
    преплувал ледовития океан,
    където уловът единствен –
    хвалебствия, високо реноме...
    ще проглуши ехтящ рапанът
    с песента идилията скрита,
    ах, как прекрасни са вълните..." Разляно като вода, която не можеш да спреш...
Предложения
: ??:??