Водоустойчив

Бързи потоци се плискат устремено, 

малки капчици встрани се пръскат ситно. 

Стихията се носи настървено

и понася със себе си всичко ненаситно.

Вълните, пухкави и бели,

при челен удар винаги се пенят. 

Теченията, луди бързи и смели,

едно връз друго се сменят. 

В разгара на тази какофония, 

измежду този песъчлив безпорядък,

ражда се сред пълна еуфория

малък и безформен камък.

Хвърлян на всички възможни посоки

и удрян безпощадно в стени високи. 

Смазван под тежестта на стихията

и замайван от водовъртежа на разборията.

Гмур, цоп, бълбук... 

Чува се отноно сподавен звук

при всеки последвал воден юмрук.

Настава време да изплува оттук. 

Краят на всяка една стихийна проява

завършва с по някой отчупен къс. 

Но старателно се той извайва

и отвръща с още по-силен хъс . 

И тогава на брега изплува не просто груб камък, 

а изящно оформен е той и гладък. 

Потокът може да е настойчив, 

но камъкът все пак е водоустойчив.