Водоустойчив
Бързи потоци се плискат устремено,
малки капчици встрани се пръскат ситно.
Стихията се носи настървено
и понася със себе си всичко ненаситно.
Вълните, пухкави и бели,
при челен удар винаги се пенят.
Теченията, луди бързи и смели,
едно връз друго се сменят.
В разгара на тази какофония,
измежду този песъчлив безпорядък,
ражда се сред пълна еуфория
малък и безформен камък.
Хвърлян на всички възможни посоки
и удрян безпощадно в стени високи.
Смазван под тежестта на стихията
и замайван от водовъртежа на разборията.
Гмур, цоп, бълбук...
Чува се отноно сподавен звук
при всеки последвал воден юмрук.
Настава време да изплува оттук.
Краят на всяка една стихийна проява
завършва с по някой отчупен къс.
Но старателно се той извайва
и отвръща с още по-силен хъс .
И тогава на брега изплува не просто груб камък,
а изящно оформен е той и гладък.
Потокът може да е настойчив,
но камъкът все пак е водоустойчив.
© Лора Цветкова All rights reserved.