May 1, 2025, 10:38 PM

Водоустойчив

265 0 0

Бързи потоци се плискат устремено, 

малки капчици встрани се пръскат ситно. 

Стихията се носи настървено

и понася със себе си всичко ненаситно.

 

Вълните, пухкави и бели,

при челен удар винаги се пенят. 

Теченията, луди бързи и смели,

едно връз друго се сменят. 

 

В разгара на тази какофония, 

измежду този песъчлив безпорядък,

ражда се сред пълна еуфория

малък и безформен камък.

 

Хвърлян на всички възможни посоки

и удрян безпощадно в стени високи. 

Смазван под тежестта на стихията

и замайван от водовъртежа на разборията.

 

Гмур, цоп, бълбук... 

Чува се отноно сподавен звук

при всеки последвал воден юмрук.

 

Настава време да изплува оттук. 

 

Краят на всяка една стихийна проява

завършва с по някой отчупен къс. 

Но старателно се той извайва

и отвръща с още по-силен хъс . 

 

И тогава на брега изплува не просто груб камък, 

а изящно оформен е той и гладък. 

Потокът може да е настойчив, 

но камъкът все пак е водоустойчив. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....