2 ago 2014, 18:05

Воинът в сянка

  Poesía
711 0 1

Изчислен съм за друго -

не да милвам жена.

Аз корав съм и груб съм.

И готов за война.

Не, не знам що е нежност.

Аз съм друг. Променен.

Но сърцето ми - човешко -

само то пламти в мен.

Сякаш боен компютър

в мене чака - за бой.

Отброява минутите -

казва - чужд или свой.

Зная планове - всички -

всеки ход на нощта.

Не играя на жмичка -

аз съм виждал смъртта.

Толкоз много години

аз замествам цял взвод.

И дори съм отвикнал

от цивилен живот....

А наглед побелял съм.

Похабен. Полусляп.

Но видът ми измамен е.

От различен съм свят.

Да, понякога пиша

за красиви неща.

Вярвам аз - и въздишам -

в моя Бог и баща.

Все пак, нека го кажем -

и аз съм също човек.

Знаеш ли, не съм важен.

Но не ща живот лек.

Всъщност съм анонимен.

Но спасявам дете.

И такива ги има....

И са нужни - и те.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Успешно си създал един образ на истински, несломим и достоен герой! Надявам се, че си такъв наистина!
    Поздрави!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...