Изчислен съм за друго -
не да милвам жена.
Аз корав съм и груб съм.
И готов за война.
Не, не знам що е нежност.
Аз съм друг. Променен.
Но сърцето ми - човешко -
само то пламти в мен.
Сякаш боен компютър
в мене чака - за бой.
Отброява минутите -
казва - чужд или свой.
Зная планове - всички -
всеки ход на нощта.
Не играя на жмичка -
аз съм виждал смъртта.
Толкоз много години
аз замествам цял взвод.
И дори съм отвикнал
от цивилен живот....
А наглед побелял съм.
Похабен. Полусляп.
Но видът ми измамен е.
От различен съм свят.
Да, понякога пиша
за красиви неща.
Вярвам аз - и въздишам -
в моя Бог и баща.
Все пак, нека го кажем -
и аз съм също човек.
Знаеш ли, не съм важен.
Но не ща живот лек.
Всъщност съм анонимен.
Но спасявам дете.
И такива ги има....
И са нужни - и те.
© Стефан Янев All rights reserved.
Поздрави!