Воинът в сянка

Изчислен съм за друго -

не да милвам жена.

Аз корав съм и груб съм.

И готов за война.

Не, не знам що е нежност.

Аз съм друг. Променен.

Но сърцето ми - човешко -

само то пламти в мен.

Сякаш боен компютър

в мене чака - за бой.

Отброява минутите -

казва - чужд или свой.

Зная планове - всички -

всеки ход на нощта.

Не играя на жмичка -

аз съм виждал смъртта.

Толкоз много години

аз замествам цял взвод.

И дори съм отвикнал

от цивилен живот....

А наглед побелял съм.

Похабен. Полусляп.

Но видът ми измамен е.

От различен съм свят.

Да, понякога пиша

за красиви неща.

Вярвам аз - и въздишам -

в моя Бог и баща.

Все пак, нека го кажем -

и аз съм също човек.

Знаеш ли, не съм важен.

Но не ща живот лек.

Всъщност съм анонимен.

Но спасявам дете.

И такива ги има....

И са нужни - и те.