Война

21 oct 2008, 22:27

Poesía » De amor

789 0 0

1
Насред черно пусто поле
войник лежеше ранен,
с туптящо в мъка сърце –
ще види ли утрешния ден.
До него камък огромен,
студен и окървавен,
като гранит гробовен,
от времето несъстарен.
И написа с думи прости
„Обичам те... помни ме...
тук оставям ледни кости...” ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Война

Искате да прочетете повече?

Propuestas