Sensesfail15 (Виктор Иванов )
8 3
Oct 21, 2008, 10:27 PM

Война 

  Poetry » Love
788 0 0
1
Насред черно пусто поле
войник лежеше ранен,
с туптящо в мъка сърце –
ще види ли утрешния ден.
До него камък огромен,
студен и окървавен,
като гранит гробовен,
от времето несъстарен.
И написа с думи прости
„Обичам те... помни ме...
тук оставям ледни кости...” ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??