16 may 2015, 23:50

Война

  Poesía
644 0 1

Сълзите се стичат по лицето ми

Изгарят всичко по пътя си

Унищожават всичко

За да стигнат до целта си – сърцето

Да изгорят малкото останали ми сили

И да вгорчат още повече горчивия ми живот

Силите на дявола вече ги няма

Дори той се отрече от същество като мен

Сега съм в огнения плен

На сълзите течащи от очите

Не остава и много време

Убива ме нещото което обичам най-много

Убива ме това което му причинявам

Убиват ме мислите ми

Душата и тялото ми са във война

А след нея няма да има оцелели

Това ще е краят на един жалък живот

И начало на големи страдания за душата…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Згуровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • След тази война винаги има оцелял - Душата. А всъщност ние сме единствено Душа, другото ни е дадено за кратко /под наем/ и си плащаме наема със страданията на Душата, т.е. нашите.
    Поздрав, Николина и ведър ден!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...