16.05.2015 г., 23:50

Война

638 0 1

Сълзите се стичат по лицето ми

Изгарят всичко по пътя си

Унищожават всичко

За да стигнат до целта си – сърцето

Да изгорят малкото останали ми сили

И да вгорчат още повече горчивия ми живот

Силите на дявола вече ги няма

Дори той се отрече от същество като мен

Сега съм в огнения плен

На сълзите течащи от очите

Не остава и много време

Убива ме нещото което обичам най-много

Убива ме това което му причинявам

Убиват ме мислите ми

Душата и тялото ми са във война

А след нея няма да има оцелели

Това ще е краят на един жалък живот

И начало на големи страдания за душата…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Згуровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • След тази война винаги има оцелял - Душата. А всъщност ние сме единствено Душа, другото ни е дадено за кратко /под наем/ и си плащаме наема със страданията на Душата, т.е. нашите.
    Поздрав, Николина и ведър ден!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...