16.05.2015 г., 23:50

Война

642 0 1

Сълзите се стичат по лицето ми

Изгарят всичко по пътя си

Унищожават всичко

За да стигнат до целта си – сърцето

Да изгорят малкото останали ми сили

И да вгорчат още повече горчивия ми живот

Силите на дявола вече ги няма

Дори той се отрече от същество като мен

Сега съм в огнения плен

На сълзите течащи от очите

Не остава и много време

Убива ме нещото което обичам най-много

Убива ме това което му причинявам

Убиват ме мислите ми

Душата и тялото ми са във война

А след нея няма да има оцелели

Това ще е краят на един жалък живот

И начало на големи страдания за душата…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Згуровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • След тази война винаги има оцелял - Душата. А всъщност ние сме единствено Душа, другото ни е дадено за кратко /под наем/ и си плащаме наема със страданията на Душата, т.е. нашите.
    Поздрав, Николина и ведър ден!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...