16.05.2015 г., 23:50 ч.

Война 

  Поезия
304 0 1

Сълзите се стичат по лицето ми

Изгарят всичко по пътя си

Унищожават всичко

За да стигнат до целта си – сърцето

Да изгорят малкото останали ми сили

И да вгорчат още повече горчивия ми живот

Силите на дявола вече ги няма

Дори той се отрече от същество като мен

Сега съм в огнения плен

На сълзите течащи от очите

Не остава и много време

Убива ме нещото което обичам най-много

Убива ме това което му причинявам

Убиват ме мислите ми

Душата и тялото ми са във война

А след нея няма да има оцелели

Това ще е краят на един жалък живот

И начало на големи страдания за душата…

© Николина Згуровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • След тази война винаги има оцелял - Душата. А всъщност ние сме единствено Душа, другото ни е дадено за кратко /под наем/ и си плащаме наема със страданията на Душата, т.е. нашите.
    Поздрав, Николина и ведър ден!
Предложения
: ??:??