niki2894 (Николина Згуровска)
28

May 16, 2015, 11:50 PM

Война

Poetry

645 0 1

Сълзите се стичат по лицето ми

Изгарят всичко по пътя си

Унищожават всичко

За да стигнат до целта си – сърцето

Да изгорят малкото останали ми сили

И да вгорчат още повече горчивия ми живот

Силите на дявола вече ги няма

Дори той се отрече от същество като мен

Сега съм в огнения плен

На сълзите течащи от очите

Не остава и много време

Убива ме нещото което обичам най-много

Убива ме това което му причинявам

Убиват ме мислите ми

Душата и тялото ми са във война

А след нея няма да има оцелели

Това ще е краят на един жалък живот

И начало на големи страдания за душата…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ParvaNova (Ренета Първанова)

След тази война винаги има оцелял - Душата. А всъщност ние сме единствено Душа, другото ни е дадено за кратко /под наем/ и си плащаме наема със страданията на Душата, т.е. нашите.
Поздрав, Николина и ведър ден!

2015-05-17T11:01:07+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0