14 dic 2007, 14:40

Война...

  Poesía
571 0 3

 

Страхът покълва в нас

от миналите поколения,

потънали привидно в прах,

а той сега е с нови измерения.

 

Витае мирисът на прясна кръв,

терорът стана ежедневие,

а войникът - нова стръв,

обречен е в това сражение.

 

Чувам викове за помощ,

От тялото безжизнено!

Духът на войната, тука бродещ,

и всичко е прекършено!

 

Звук на куршуми

и кръвта се стича,

и труп безжизнен

пред мен се свлича!

 

И няма нищо вече,

само прах и тленни останки!

И всичко просто изтече -

останаха скършени осанки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...