14.12.2007 г., 14:40 ч.

Война... 

  Поезия
461 0 3

 

Страхът покълва в нас

от миналите поколения,

потънали привидно в прах,

а той сега е с нови измерения.

 

Витае мирисът на прясна кръв,

терорът стана ежедневие,

а войникът - нова стръв,

обречен е в това сражение.

 

Чувам викове за помощ,

От тялото безжизнено!

Духът на войната, тука бродещ,

и всичко е прекършено!

 

Звук на куршуми

и кръвта се стича,

и труп безжизнен

пред мен се свлича!

 

И няма нищо вече,

само прах и тленни останки!

И всичко просто изтече -

останаха скършени осанки!

© Зори Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??