Война...
Страхът покълва в нас
от миналите поколения,
потънали привидно в прах,
а той сега е с нови измерения.
Витае мирисът на прясна кръв,
терорът стана ежедневие,
а войникът - нова стръв,
обречен е в това сражение.
Чувам викове за помощ,
От тялото безжизнено!
Духът на войната, тука бродещ,
и всичко е прекършено!
Звук на куршуми
и кръвта се стича,
и труп безжизнен
пред мен се свлича!
И няма нищо вече,
само прах и тленни останки!
И всичко просто изтече -
останаха скършени осанки!
© Зори All rights reserved.
