29 nov 2009, 10:16

Войници

  Poesía » Otra
887 0 0

Те бяха пушечно месо.
Герои ставаха неволю.
Загиваха от нечия ръка,
гърдите до която не уцелиха.

Те биха се по бойните поля.
Те мряха, кат мухи наесен.
А в балните салони вечерта
се носеше танго и песен.

Танцуваха царе и офицери.
Поливаха победата добра.
А там, в окопите премръзнали,
те зъзнеха и чакаха смъртта.

Войници – клетници обречени
и жертви на една съдба
жестока и велика зар(а)д утехата
на бедните покрусени сърца.

Вий гинете жестоко по полетата
и носите на някой свобода,
на други дълго робство и терзания.
Ужасна е човешката съдба.

Оръдия във нечия игра
и пешки там в войната,
покорни роби на шкембе с звезда,
което бавно смила си храната.

4 март 1983 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...