29 nov 2009, 10:16

Войници

  Poesía » Otra
893 0 0

Те бяха пушечно месо.
Герои ставаха неволю.
Загиваха от нечия ръка,
гърдите до която не уцелиха.

Те биха се по бойните поля.
Те мряха, кат мухи наесен.
А в балните салони вечерта
се носеше танго и песен.

Танцуваха царе и офицери.
Поливаха победата добра.
А там, в окопите премръзнали,
те зъзнеха и чакаха смъртта.

Войници – клетници обречени
и жертви на една съдба
жестока и велика зар(а)д утехата
на бедните покрусени сърца.

Вий гинете жестоко по полетата
и носите на някой свобода,
на други дълго робство и терзания.
Ужасна е човешката съдба.

Оръдия във нечия игра
и пешки там в войната,
покорни роби на шкембе с звезда,
което бавно смила си храната.

4 март 1983 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...