29.11.2009 г., 10:16

Войници

895 0 0

Те бяха пушечно месо.
Герои ставаха неволю.
Загиваха от нечия ръка,
гърдите до която не уцелиха.

Те биха се по бойните поля.
Те мряха, кат мухи наесен.
А в балните салони вечерта
се носеше танго и песен.

Танцуваха царе и офицери.
Поливаха победата добра.
А там, в окопите премръзнали,
те зъзнеха и чакаха смъртта.

Войници – клетници обречени
и жертви на една съдба
жестока и велика зар(а)д утехата
на бедните покрусени сърца.

Вий гинете жестоко по полетата
и носите на някой свобода,
на други дълго робство и терзания.
Ужасна е човешката съдба.

Оръдия във нечия игра
и пешки там в войната,
покорни роби на шкембе с звезда,
което бавно смила си храната.

4 март 1983 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...