Те бяха пушечно месо.
Герои ставаха неволю.
Загиваха от нечия ръка,
гърдите до която не уцелиха.
Те биха се по бойните поля.
Те мряха, кат мухи наесен.
А в балните салони вечерта
се носеше танго и песен.
Танцуваха царе и офицери.
Поливаха победата добра.
А там, в окопите премръзнали,
те зъзнеха и чакаха смъртта.
Войници – клетници обречени
и жертви на една съдба
жестока и велика зар(а)д утехата
на бедните покрусени сърца.
Вий гинете жестоко по полетата
и носите на някой свобода,
на други дълго робство и терзания.
Ужасна е човешката съдба.
Оръдия във нечия игра
и пешки там в войната,
покорни роби на шкембе с звезда,
което бавно смила си храната.
4 март 1983 г.
© Христо Атанасов Всички права запазени