14 oct 2008, 20:09

Войници на нощта!

  Poesía » Otra
1.7K 0 5

                                           Войници на нощта!

 

 

Нощта е замъкът на бездуховните войници,
разпрострял безкрайните стени,
предпазвайки със гордост от горящите езици
града, обречен да не спи!

Денят щом дойде, замъкът се срива,
повален от огнения лъч на светлината,
но своите войници в тъмнина обвива,
за да могат и в деня да виждат те луната.

И ето, пак е нощ и те отново са на поход
с копие и черен щит в ръка,
а загубеният лъч от светлина, намерил проход,
е погълнат от благодетеля, наречен тъмнина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...