Oct 14, 2008, 8:09 PM

Войници на нощта!

  Poetry » Other
1.7K 0 5

                                           Войници на нощта!

 

 

Нощта е замъкът на бездуховните войници,
разпрострял безкрайните стени,
предпазвайки със гордост от горящите езици
града, обречен да не спи!

Денят щом дойде, замъкът се срива,
повален от огнения лъч на светлината,
но своите войници в тъмнина обвива,
за да могат и в деня да виждат те луната.

И ето, пак е нощ и те отново са на поход
с копие и черен щит в ръка,
а загубеният лъч от светлина, намерил проход,
е погълнат от благодетеля, наречен тъмнина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодор All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...