imperfect (Яна)
274 2097
7 nov 2017, 16:36

Волност 

  Poesía » De amor
2188 18 25

 

Отивам си. 
Затоплих те за малко.
Отвън ме чака есенният дъжд.
Откраднах си искрица. И запалих
дома ти. Но си тръгвам. Изведнъж
прошепвам тъжно "сбогом". Ветровете
превръщат ме в изстинала звезда.
И вече нямам огънче в ръцете си.
Попила съм дъждовната вода
и тя се стича бавно, много бавно
по устните, които не кървят.
По мислите, в които те изстрадвам.
По сънищата... не. Почти не спя.
И там, където капките се сливат,
а с теб сме просто сенки във нощта...
В светулки от надежди полуживи
на мъничка, умираща звезда,
там, точно там те пазя.
Като вечност.
Защото беше повече от дим.
Прости ми, че запалих те небрежно.
Сега остава само да горим...
 

© Яна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??