Волност
Отивам си.
Затоплих те за малко.
Отвън ме чака есенният дъжд.
Откраднах си искрица. И запалих
дома ти. Но си тръгвам. Изведнъж
прошепвам тъжно "сбогом". Ветровете
превръщат ме в изстинала звезда.
И вече нямам огънче в ръцете си.
Попила съм дъждовната вода
и тя се стича бавно, много бавно
по устните, които не кървят.
По мислите, в които те изстрадвам.
По сънищата... не. Почти не спя.
И там, където капките се сливат,
а с теб сме просто сенки във нощта...
В светулки от надежди полуживи
на мъничка, умираща звезда,
там, точно там те пазя.
Като вечност.
Защото беше повече от дим.
Прости ми, че запалих те небрежно.
Сега остава само да горим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
