31 may 2020, 9:24  

Волността ми, с чергарите скита... 

  Poesía » Otra
1170 9 10

Колко пъти с пороища кални
и лъжи озверели - от нямане,
аязмото в душата - сакрално,
заталачихте с тиня и камъни?

 

 Всеки камък до обло огладен,
че сърцето е кремък - от вярата,
от душата ми с болка изваден,
е огнище - да стопли чергарите,

 

дето бродят безспир, по земята
и по пътища пръскат ми болката...
И калта що ми трови душата
и лекуват ме - толкова, колкото.

 

И ще рукне вода лековита,
да отмие скръбта, от очите ми.
Волността ми, с чергарите скита...
Изцелени от мерзост, политаме.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стойчо, Мъдрост моя, сенсей, благодаря ви!
  • Хареса ми - смислено и честно.
  • Казват, болката имала силата
    да пречиства душите и спомена.
    С тиня, с камъни правела филтър
    за да блика водата отново
    светлосиня, неоново-бисерна
    във поточе, в сълзи и море.
    Щом постигнеш ти чистото синьо
    значи всъщност си имаш небе...

    Аплодисменти и от мен, Вълшебнице!
  • Колкото болка, толкова облекчение има и в освобождаващата творческа енергия. Тогава, кой може да попречи на човек да се усети щастлив?Такова нещо е творчеството:преодолява болката в себе си, самопречиства в името на красотата!
    Поздравления, Надежда!
  • Благодаря, Иржи! Целувчице!
  • Ех, това сърце-номад! Ако някой чака да улегне....зор ще види 🙂🌸
  • Безценни са твоите перли, Наде, и не бих се лишила от тях, дори със закъснение да ги докосвам!...И имаш не една муза, а няколко! Радвам ти се!
  • Благодаря, Дени! Коментирай смело, Беллла. И критикувай, затова сме тук. Колкото до "перличките", ако нищо друго - самородни са.
  • Прекрасна творба!
    Не смея все още да коментирам, но не се стърпях. Чета Ви от известно време /преди да се регистрирам/, заедно с други любими автори. Ще си призная, че съм си направила папка „Надежда“ и си събирам перличките Ви. Осъзнавам, че е некоректно. Вчера прочетох правилника и ми стана гузно. Простете ми за това!
  • "С всеки камък до обло огладен,
    че сърцето е кремък - от вярата,
    от душата ми с болка изваден,
    е огнище - да стопли чергарите"
    !
Propuestas
: ??:??