28 ago 2009, 16:03

Вопъл

  Poesía » Otra
483 0 0

Сега в тази пошла действителност,
с това така наречено общество!
Кому е нужно на някого да се осланяш
и да имаш човек до себе си.

Стой си сам! Съдбата всекиму е отредила
в страдание да си живее живота.
Когато срещнеш човек, с който да си щастлив,
просто го прегръщай, защото утре ще е "вчера ".

Бъди какъвто си си бил,
ти никога не ще се промениш.
В желанието си да бъдем мили и добри със всички,
това е нашият проблем!

Накараш ли някой да те желае и обича,
това ще е за цял живот!
Въпросът е да можеш да го разбереш,
че моментът е дошъл и ти си човекът.

Просто нямало е, няма и ще няма,
живот без любов, страдание и дерзание!
Нещата са си много прости в тоя свят.
Недей гада, недей терза! Живей сега!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Дянков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...