28 ago 2009, 16:03

Вопъл 

  Poesía » Otra
397 0 0
Сега в тази пошла действителност,
с това така наречено общество!
Кому е нужно на някого да се осланяш
и да имаш човек до себе си.
Стой си сам! Съдбата всекиму е отредила
в страдание да си живее живота.
Когато срещнеш човек, с който да си щастлив,
просто го прегръщай, защото утре ще е "вчера ".
Бъди какъвто си си бил,
ти никога не ще се промениш.
В желанието си да бъдем мили и добри със всички,
това е нашият проблем! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Дянков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??