Aug 28, 2009, 4:03 PM

Вопъл 

  Poetry » Other
373 0 0

Сега в тази пошла действителност,
с това така наречено общество!
Кому е нужно на някого да се осланяш
и да имаш човек до себе си.

Стой си сам! Съдбата всекиму е отредила
в страдание да си живее живота.
Когато срещнеш човек, с който да си щастлив,
просто го прегръщай, защото утре ще е "вчера ".

Бъди какъвто си си бил,
ти никога не ще се промениш.
В желанието си да бъдем мили и добри със всички,
това е нашият проблем!

Накараш ли някой да те желае и обича,
това ще е за цял живот!
Въпросът е да можеш да го разбереш,
че моментът е дошъл и ти си човекът.

Просто нямало е, няма и ще няма,
живот без любов, страдание и дерзание!
Нещата са си много прости в тоя свят.
Недей гада, недей терза! Живей сега!!!

© Георги Дянков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??