Aug 28, 2009, 4:03 PM

Вопъл

  Poetry » Other
479 0 0

Сега в тази пошла действителност,
с това така наречено общество!
Кому е нужно на някого да се осланяш
и да имаш човек до себе си.

Стой си сам! Съдбата всекиму е отредила
в страдание да си живее живота.
Когато срещнеш човек, с който да си щастлив,
просто го прегръщай, защото утре ще е "вчера ".

Бъди какъвто си си бил,
ти никога не ще се промениш.
В желанието си да бъдем мили и добри със всички,
това е нашият проблем!

Накараш ли някой да те желае и обича,
това ще е за цял живот!
Въпросът е да можеш да го разбереш,
че моментът е дошъл и ти си човекът.

Просто нямало е, няма и ще няма,
живот без любов, страдание и дерзание!
Нещата са си много прости в тоя свят.
Недей гада, недей терза! Живей сега!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Дянков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...