28.08.2009 г., 16:03

Вопъл

480 0 0

Сега в тази пошла действителност,
с това така наречено общество!
Кому е нужно на някого да се осланяш
и да имаш човек до себе си.

Стой си сам! Съдбата всекиму е отредила
в страдание да си живее живота.
Когато срещнеш човек, с който да си щастлив,
просто го прегръщай, защото утре ще е "вчера ".

Бъди какъвто си си бил,
ти никога не ще се промениш.
В желанието си да бъдем мили и добри със всички,
това е нашият проблем!

Накараш ли някой да те желае и обича,
това ще е за цял живот!
Въпросът е да можеш да го разбереш,
че моментът е дошъл и ти си човекът.

Просто нямало е, няма и ще няма,
живот без любов, страдание и дерзание!
Нещата са си много прости в тоя свят.
Недей гада, недей терза! Живей сега!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...