25 dic 2020, 1:29  

Вопъл

  Poesía
634 3 8

Този не беше нашият филм.

Друг ни закупи билети за ложа.

Никой в нищо не бе съгрешил.

Някой на грешната карта заложи.

 

Колко и как, разума подценил,

натиск наложи по чуждата кожа,

себе си само ще е заблудил,

че не държеше в ръцете си ножа.

 

Тръгна насляпо в лек водевил

тази история с изход отложен,

но се видя, че бе заредил

драма и вопъл с градус тревожен.

 

Раните тупат, не бе ги платил,

още ли болка ще се наложи...

Идва и краят на този пасквил,

някой нещата в реда им да сложи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно боли от небрежността на дружеските решения, за които доверчиво сме оставили открит гърба си. Горчилката е невероятна. Срива се целият ти свят.
    Благодаря за пожеланията, Иржи, бъди здрава и в празнично настроение!🌲🎅
  • Неразбираемо и тъжно, но пък изплетено перфектно, Светличка! Ти знаеш проблема на лирическия си герой, но осезателно предаваш огорчението му и на нас! А ти бъди по- щастлива от него! Честита Коледа!
  • Коледен поздрав и от мен, бъдете благословени! 🎅
  • Тъжен вопъл...
    Светъл и топъл празник, Светулчице!
  • Честита коледа!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...