7 mar 2020, 13:32  

Восък

  Poesía
993 9 24

 

Тази нощ е беззвездна. 

Капе восък

От дървената маса 

В душата

Капе восък

От дървена маса

в бездна

Капе.

Като лист на есен.

И като живота.

Капе.

На сълзите от солта.

На разядения плод 

от сока. 
Капе.

На мечтите 

най-несбъдния връх. 

На минутите 

Секунди без посока.

Капе тишината 

като гъста кръв

Капе битие и стон.

 Като присъда.

Като кехлибар 

от броеница. 

Като плач.

 Като проклятие

Капе съвестта 

на сто частици 
Капе и боли .

 Като ..разпятие. 
Тази нощ е беззвездна 

Чертая

Стъпки грешни 

през Ада към Рай.

Тези свещи 

за восък ридаят.

Като мен. 

Като нас. 

Като край.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Йоана, радвам се, че ти хареса. 🌷
  • Хубаво. Началото е силно, а въздействието се усилва с всеки ред. Уж восък, а все едно капе вода. Накрая остава надежда. Има нещо освен свещите. Техният смисъл. Светлината, топлината, мистиката...
  • Благодаря, Гавраил.
  • Впечатляващ финал.
    Поздравление!
  • Стойчо, радвам се да те "видя" 😊.. Описах една свещ..
    Силве, частит празник 🌻

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...