Вот за себе си

Poesía » De amor

656 2 5

Спомените са кама.
Топлината им прорязва хладно.
Завръщаш се. И носиш пролетта.
А аз за теб съм още жадна.

Очакването има край.
Надежда съм и винаги цъфтя.
И знаят раните, че идва май,
щом по крилата вече не кървя.

Бях сигурна, че си живот.
И влюбваш със едно докосване.
Болиш. Лекуваш. Даваш вот
за себе си. Без думи. Обич е.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

28.02.2017

Comentarios

PepiPetrova (Pepi Petrova)

Много хубаво, Наде! Хареса ми!

2017-03-29T01:13:23+03:00
nadia.nanito (Надежда Тошкова)

Благодаря Ви, че се спряхте тук и прочетохте!

2017-03-29T00:18:53+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

За малко да го пропусна, помислих, че е нещо политическо с този вот. ))
Докосващ стих! Желая сбъдване!!

2017-03-28T20:40:26+03:00
Веси_Еси (Еси)

"Бях сигурна, че си живот.
И влюбваш със едно докосване.
Болиш. Лекуваш. Даваш вот
за себе си. Без думи. Обич е."
Браво, Наде! Много ми хареса!!!

2017-03-28T16:34:09+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Любовта ни чака.Тихите й стъпки шепнат в нашите души.Кой зад ъгъла разплака ненагледните очи?😍Браво,Надежда!

2017-03-28T09:50:09+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0