nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
28.03.2017 г., 9:00 ч.

Вот за себе си 

  Поезия » Любовна
401 2 6

Спомените са кама.
Топлината им прорязва хладно.
Завръщаш се. И носиш пролетта.
А аз за теб съм още жадна.

 

Очакването има край.
Надежда съм и винаги цъфтя.
И знаят раните, че идва май,
щом по крилата вече не кървя.

 

Бях сигурна, че си живот.
И влюбваш със едно докосване.
Болиш. Лекуваш. Даваш вот 
за себе си. Без думи. Обич е.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

28.02.2017

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво, Наде! Хареса ми!
  • Благодаря Ви, че се спряхте тук и прочетохте!
  • За малко да го пропусна, помислих, че е нещо политическо с този вот. ))
    Докосващ стих! Желая сбъдване!!
  • "Бях сигурна, че си живот.
    И влюбваш със едно докосване.
    Болиш. Лекуваш. Даваш вот
    за себе си. Без думи. Обич е."
    Браво, Наде! Много ми хареса!!!
  • Много ми хареса и поставям в Любими!
  • Любовта ни чака.Тихите й стъпки шепнат в нашите души.Кой зад ъгъла разплака ненагледните очи?😍Браво,Надежда!
Предложения
: ??:??