Врабчо в жегата се шашна.
Ще му се да е на хлад,
но по улицата прашна
скача, клъвка – гони глад.
Скача, клъвка и мечтае.
Ех, че ще му е добре,
вместо тук да се мотае,
ако беше на море...
Но море наблизо няма.
И какво да прави – буух! –
в локва кална и голяма
овъргаля своя пух.
© Борко Бърборко Todos los derechos reservados