Враната
Между хълма на сърцето
и на слънцето сплита,
сиво-сива и много добра
живее врана.
Намерих я когато,
(за пръв път)
тръгнах към света,
колебливо, котешки тихо
и зелено прогледнах...
А в сламената шапка на ръцете си
червени залези прибирах.
Когато нямах сили да съм жива
в най-пустите следобеди неделни.
(един поне да беше пренаселен...)
Все враната и аз...
Дали защото твърде нависоко
балкона на душата си строих,
а долу пурпурните есенни лози
на северния склон съм посадила...?
Изпращам враната да доведе дъжда...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маргарита Василева Todos los derechos reservados
Нека приказката за Вранната тръгнала към света е най- прекрасната..Пожелавам ти го от все сърце..
