17.08.2008 г., 19:21 ч.

Враната 

  Поезия
1142 0 33

 

Между хълма на сърцето

и на слънцето сплита,

сиво-сива и много добра

живее врана.

Намерих я когато,

(за пръв път)

тръгнах към света,

колебливо, котешки тихо

и зелено прогледнах...

А в сламената шапка на ръцете си

червени залези прибирах.

Когато нямах сили да съм жива

в най-пустите следобеди неделни.

(един поне да беше пренаселен...)

Все враната и аз...

Дали защото твърде нависоко

балкона на душата си строих,

а долу пурпурните есенни лози

на северния склон съм посадила...?

 

Изпращам враната да доведе дъжда...

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??