Враната
Между хълма на сърцето
и на слънцето сплита,
сиво-сива и много добра
живее врана.
Намерих я когато,
(за пръв път)
тръгнах към света,
колебливо, котешки тихо
и зелено прогледнах...
А в сламената шапка на ръцете си
червени залези прибирах.
Когато нямах сили да съм жива
в най-пустите следобеди неделни.
(един поне да беше пренаселен...)
Все враната и аз...
Дали защото твърде нависоко
балкона на душата си строих,
а долу пурпурните есенни лози
на северния склон съм посадила...?
Изпращам враната да доведе дъжда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
Нека приказката за Вранната тръгнала към света е най- прекрасната..Пожелавам ти го от все сърце..
