Aug 17, 2008, 7:21 PM

Враната 

  Poetry
1144 0 33

 

Между хълма на сърцето

и на слънцето сплита,

сиво-сива и много добра

живее врана.

Намерих я когато,

(за пръв път)

тръгнах към света,

колебливо, котешки тихо

и зелено прогледнах...

А в сламената шапка на ръцете си

червени залези прибирах.

Когато нямах сили да съм жива

в най-пустите следобеди неделни.

(един поне да беше пренаселен...)

Все враната и аз...

Дали защото твърде нависоко

балкона на душата си строих,

а долу пурпурните есенни лози

на северния склон съм посадила...?

 

Изпращам враната да доведе дъжда...

 

 

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??