Враната

Poetry

1.3K 0 33

Между хълма на сърцето

и на слънцето сплита,

сиво-сива и много добра

живее врана.

Намерих я когато,

(за пръв път)

тръгнах към света,

колебливо, котешки тихо

и зелено прогледнах...

А в сламената шапка на ръцете си

червени залези прибирах.

Когато нямах сили да съм жива

в най-пустите следобеди неделни.

(един поне да беше пренаселен...)

Все враната и аз...

Дали защото твърде нависоко

балкона на душата си строих,

а долу пурпурните есенни лози

на северния склон съм посадила...?

Изпращам враната да доведе дъжда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nellnokia (Нели Господинова)

Между хълма на сърцето

и на слънцето сплита,

сиво-сива и много добра

живее врана.

Намерих я когато,

(за пръв път)

тръгнах към света,

Колко болка , Вранке и колко истина в тези няколко думи излезли все едно от приказките..Нека приказката за Вранната тръгнала към света е най- прекрасната..Пожелавам ти го от все сърце..Прегръдка!!

2009-05-04T13:38:20+03:00
Monny (Симона Гълъбова)

Поклон пред таланта ви ! ! !

2009-05-04T13:30:57+03:00
vaala (Варда Велинова)

Красиво и истинско! И тъжно, но красиво...

2009-01-08T02:51:08+02:00
i2na (Инна)

Пишеш...пристрастяващо!
Уникален е този стих-много го харесах!

2008-09-13T13:55:34+03:00
Heart_of_Fire (Елмира Митева)

"Изпращам враната да доведе дъжда..."
- А аз със черните пера ще нарисувам залеза...

Хубав стих Много харесах!

2008-08-21T11:01:20+03:00