В тъмната вечер вървях и си мислех
за живота, съдбата и всички мечти,
за тежкия камък, който все още носех,
за емоция, която не спря да кипи.
Вървях и не мислех, по-скоро усещах
тъпата болка отпреди наслоена,
за кратко се спирах и пак се запътвах
с натежало сърце и глава уморена.
Не исках аз нищо, само търсех утеха
в празните паркове, шосета, тъмa
и се лутах самотен в носталгия лека
да немеря отново таз мойта врата. ...