26 ago 2014, 10:06

Врата

  Poesía
637 0 7

Отворих вратата.

През прага на мълчанието

преминах.

Благословено е,

когато думите са неизказани.

Затаеното знание е дар,

който сами сме си приготвили.

Мълчанието говори.

Тихо. Слушай!

Мълчанието ще ти разкаже -

за детския ти смях,

за думите на мама -

неспестени,

загубени,

нечути.

Сълзата чу ли?

Усмихни се -

мама ми говори.

Зави ги облакът

в меката къделя -

двамата с тате...

И тръгнаха нагоре...

През прага на мълчанието преминах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за прочита, приятели по дух.Скръбта и мълчанието, част от радостта и говора. Част от цялото, която изпитваме само в сакрални мигове. Наистина благодаря!
  • Да, мълчанието говори...

    Поздрав, Мая!
  • :!
  • Много човешки стих...
  • понякога в мълчанието е скрита всичката мъдрост
    на света... много хубав стих, макар и някак натъжаващ..
    поздравления..

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...