maikata (Мая Тинчева)
200 408
26 ago 2014, 10:06

Врата 

  Poesía
450 0 7

Отворих вратата.

През прага на мълчанието

преминах.

Благословено е,

когато думите са неизказани.

Затаеното знание е дар,

който сами сме си приготвили.

Мълчанието говори.

Тихо. Слушай!

Мълчанието ще ти разкаже -

за детския ти смях,

за думите на мама -

неспестени,

загубени,

нечути.

Сълзата чу ли?

Усмихни се -

мама ми говори.

Зави ги облакът

в меката къделя -

двамата с тате...

И тръгнаха нагоре...

През прага на мълчанието преминах.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??