Врата
Отворих вратата.
През прага на мълчанието
преминах.
Благословено е,
когато думите са неизказани.
Затаеното знание е дар,
който сами сме си приготвили.
Мълчанието говори.
Тихо. Слушай!
Мълчанието ще ти разкаже -
за детския ти смях,
за думите на мама -
неспестени,
загубени,
нечути.
Сълзата чу ли?
Усмихни се -
мама ми говори.
Зави ги облакът
в меката къделя -
двамата с тате...
И тръгнаха нагоре...
През прага на мълчанието преминах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Тинчева Все права защищены
