Отворих вратата.
През прага на мълчанието
преминах.
Благословено е,
когато думите са неизказани.
Затаеното знание е дар,
който сами сме си приготвили.
Мълчанието говори.
Тихо. Слушай!
Мълчанието ще ти разкаже -
за детския ти смях,
за думите на мама -
неспестени,
загубени,
нечути.
Сълзата чу ли?
Усмихни се -
мама ми говори.
Зави ги облакът
в меката къделя -
двамата с тате...
И тръгнаха нагоре...
През прага на мълчанието преминах.
© Мая Тинчева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
