Aug 26, 2014, 10:06 AM

Врата

  Poetry
642 0 7

Отворих вратата.

През прага на мълчанието

преминах.

Благословено е,

когато думите са неизказани.

Затаеното знание е дар,

който сами сме си приготвили.

Мълчанието говори.

Тихо. Слушай!

Мълчанието ще ти разкаже -

за детския ти смях,

за думите на мама -

неспестени,

загубени,

нечути.

Сълзата чу ли?

Усмихни се -

мама ми говори.

Зави ги облакът

в меката къделя -

двамата с тате...

И тръгнаха нагоре...

През прага на мълчанието преминах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за прочита, приятели по дух.Скръбта и мълчанието, част от радостта и говора. Част от цялото, която изпитваме само в сакрални мигове. Наистина благодаря!
  • Да, мълчанието говори...

    Поздрав, Мая!
  • :!
  • Много човешки стих...
  • понякога в мълчанието е скрита всичката мъдрост
    на света... много хубав стих, макар и някак натъжаващ..
    поздравления..

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...