Врата към душата
Стар мъдрец е живял в древни, чужди на нас, времена.
В ден случаен пред прага му спряло смутено момиче
и помолило плахо за ключ към загадка една -
как да влезе в душата на този, когото обича.
С кротка, блага усмивка мъдрецът погладил брада.
След житейските бури, тази радост едничка остана -
да съветва младежи, да помага на хора в беда...
На девойката само с две думи отвърнал: "През рана!"
Чудна стара история. Може би цял живот затова
е осъден човекът от всякакви рани да страда,
без да знае, че те са към душата свещена врата
и дали са присъда или негова звездна награда.
И дали е щастлив този, който не е бил ранен,
който хищната скръб или болката зла не познава...
Как посреща на слънцето изгрева всеки нов ден,
ако не е видял как мечта и зорница изтляват!?
Колко мъдър е бил този древен, незнаен чудак!
Поколения идват, отиват си... век се изниза,
а оставаме същите - страдаме, любим и пак
във душата човешка най-лесно през рана се влиза.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
