Вратата се отвори
На църквата вратата се отвори.
Навън блестяха цветни светлини
и хора бързаха, един през друг, през втори,
пазара бе отворил за елхи.
Вън гласове във множество се чуват,
и майчини и детски гласове.
За коледа усърдно пазаруват,
частица по частица - лесове.
И шепоти несметни за подарък,
червени шапки, разни му звезди
и как ли утре, щял да дойде старец
и как добрите щял да възмезди...
На църквата вратата бе отворена.
Изпълнена със бяла светлина.
А утрешният ден бе Коледа,
напълно празна, празна беше тя.
Със своя син, баща отвън поспира
горещо води и възгръмко спор.
За дядо Коледа, за как се той побира,
в портфейл и карта и във всеки тесен джоб.
Детето плаче, тъй безмълвно, безутешно.
А може би утешно? Но уви...
Баща му счита за така безумно грешно,
ридание синовно да търпи.
Отминаха. За миг утихна всичко.
И в ехото на тази тишина,
поспря дете, на поглед пръв самичко,
венче държеше мъничко, в ръка.
Посочи с пръст и после се обърна.
-Моля те мамо, нека влезем, рождество е!
И силно коленете и прегърна,
но непреклонна е и майчината воля.
-Ни бог, ни господ аз съм не видяла!
Това е за глупци и за бедняци.
Живота свой сама съм си градяла,
там вътре пълно е с неуки и селяци.
И тръгнаха и те така , отсреща.
Детето се подърпа, поогледа.
Но майка му в ухо го заподсеща,
за впряг елени, дядо Коледа - да гледа...
На църквата вратата се затвори.
терптяха свещи, а отсреща, до олтара.
За миг очите сякаш си притвори
зарони сълзи там икона стара.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados
