Вратите

7 mar 2012, 16:33

Poesía » Otra

612 0 5

Отворих вратите

и път пред мен се разкри.

Неясно очакване

за изхода в тъмни очи се стопи.

Отварям вратите...

и пред мен е безкраят...

неясен... пуст... самотен път.

Очакването ми за края,

за мястото където ще спра.

Умирам, силата ми се стопява

в навик - трудно е да спра.

Вратите отворих,

погледнах напред -

видях в нищото без име път.

Посоките събраха се,

компасът спря.

Побягнах... и се спънах -

паднах в праха.

Лицето прашно, уморено

сложих в своята ръка...

и зачаках счупено

да видя другата страна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sani-ti (Таня Иванова)

2012-03-09T07:05:22+02:00

Здравей!
При втория прочит, разбрах!
LOSTGIRL (Десислава Йорданова)

2012-03-08T10:10:28+02:00

Винаги съм мислила,че нещата трябва да се усетят ,не да се разбират. Това все пак не е математическо уравнение.Няма правила,няма граници думите са чувство,не табела.
anubhis (Ивелина Димитрова)

2012-03-08T01:32:11+02:00

Извинявам се,но не схванах нищо от горенаписаното...
LOSTGIRL (Десислава Йорданова)

2012-03-07T18:51:18+02:00

Разбира се,че не сте сгрешил ...благодаря.
Tomad (Тома Кашмирски)

2012-03-07T16:33:43+02:00

В заглавието беше пропусната буклвата "р" и съм я добавил, извинете, ако не съм бил прав.