Вратите
Отворих вратите
и път пред мен се разкри.
Неясно очакване
за изхода в тъмни очи се стопи.
Отварям вратите...
и пред мен е безкраят...
неясен... пуст... самотен път.
Очакването ми за края,
за мястото където ще спра.
Умирам, силата ми се стопява
в навик - трудно е да спра.
Вратите отворих,
погледнах напред -
видях в нищото без име път.
Посоките събраха се,
компасът спря.
Побягнах... и се спънах -
паднах в праха.
Лицето прашно, уморено
сложих в своята ръка...
и зачаках счупено
да видя другата страна.
© Десислава Йорданова All rights reserved.
